Текст песни
И пак онази стряха, вита, ясна.
И пак над нея оня заник тих.
И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в дебеляновия стих.
Но вече тук живеят чужди хора.
И камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец.
Заключена е пътната врата.
Посрещни ме. Ида от далече, от далече.
Нося ти таз земя, таз земя.
Но кому да кажа: “Добър вечер, добър вечер”.
Няма никой у дома, у дома.
Къде ли не замръквах с пътя свирещ.
Къде ли не намирах друг свой дом.
А моят чакал, чакал, най – подире
за всичко отмъстил си мълчешком.
Завинаги вратата си затворил.
И аз на прага мълком се теша,
че вишната отсечена от двора
е оцеляла в моята душа.
Посрещни ме. Ида от далече, от далече.
Нося ти таз земя, таз земя.
Но кому да кажа: “Добър вечер, добър вечер”.
Няма никой у дома, у дома.
Перевод песни
And again that roof, twisted, clear.
And again above her she sank silent.
And yet the evening humbly goes out,
as in the fat verse.
But strangers already live here.
And the stone thrown into the night,
does not open the small window today.
The front door is locked.
Welcome me. I come from far, far away.
I carry you this earth, this earth.
But to whom should I say: "Good evening, good evening".
There is no one at home, at home.
Where did I go dark with the road whistling.
Where else could I find another home.
And mine waited, waited, after all
you have avenged everything in silence.
You closed the door forever.
And I am silently comforted on the threshold,
that the cherry cut from the yard
has survived in my soul.
Welcome me. I come from far, far away.
I carry you this earth, this earth.
But to whom should I say: "Good evening, good evening".
There is no one at home, at home.
Смотрите также: