Текст песни
Стихи, музыка, исполнение - Недялко Йорданов.
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.
Страшно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би с времето, може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Перевод песни
Poems, music, performance - Nedyalko Yordanov.
Ever, ever, ever,
for nine summers
down a street, in a few words
love stopped me once.
It was really so real,
as much as it can
the sun merry, the old autumn,
the old sad sky.
Cheerful autumn chestnuts gleamed
light traces.
Gold, square, incredible
stars were rising in harm's way.
Terribly solemn, sacrificial, feminine
was the earth below us.
We were real, sincere, seekers,
thinking aloud only.
Maybe over time, maybe temporarily,
maybe from age -
no streets, no words,
there is no love in us.
Maybe somewhere, ever, in someone
we're going to fall in love again, right?
We will want something, we will wait for something,
something will hurt us again.
How natural, just hereditary
sobriety came to us.
Merry chestnuts where you are,
where is love now?
Ever, ever, ever,
for nine summers,
down a street, in a few words
love stopped me once.
Официальное видео