Текст песни Епизод - Кочо

  • Исполнитель: Епизод
  • Название песни: Кочо
  • Дата добавления: 18.12.2020 | 12:36:05
  • Просмотров: 171
  • 0 чел. считают текст песни верным
  • 0 чел. считают текст песни неверным

Текст песни

Припев:
Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
ти глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде...

Храмът беше пълен с деца и невести,
с въстаници бодри и бащи злочести,
които борбата в тез зидове сбра.
Участта си всякой вече я разбра.

Църквата беше прилична на пещ
задушена, пълна със въздух горещ
и със дим барутен. Свирепият глад
издаваше вече своя вик познат.
Децата пищяха уплашени, бледни
пред майки убити и трупове ледни.

Припев:
Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
и глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде...

Отвън враговете диви, побеснели
сган башибозуци храма налетели -
фучаха, гърмяха, надаваха рев
и падаха мъртви във немощен гнев.
Главатарят техен, с кръв топла оквасен,
на таз жътва дива гледаше безгласен,
и страхът неволно обзе му духът
пред тез раи слаби, що сееха смърт...
...и сганта, упита от лакома стръв,
и гладна за блудство, за месо и кръв
изскърца със зъби.

Във тоя миг Кочо - простият чизмар,
наранен отслабнал и бунтовник стар,
повика жена си - млада хубавица,
на гърди с детенце със златна косица
и рече: "Невасто Виж, настая сеч
и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...
Искаш ли да умреш?" - И клетата майка
бледна, луда, няма и без да завайка,
сложи се детето с трептящи ръце
и кат го цалуна в бялото челце,
задтана и рече: "То да е отзади !
Удряй!"...И Кочо ножът си извади
кървав из ггърди и; и чучур червен
бликна и затече, и Кочо втрещен
погледна детето. То плачеше, клето!
"Майка ти не ще и сама на небето!"
Рече и замахна като в някой сън
и възви глава си, пламнала в огън.
Главицата падна, трупът се затресе
и кръвта детинска с майчинта се смеси.
И Кочо пак рече: Не остана мощ,
но за един удар имам сила йощ!"
И ножът димещи опря с две ръце
право дето тупа негово сърце.
И падна обагрен, грозен, страховит
с отворени очи и със ннож забит.

Припев:
Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
ти глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде...

Перевод песни

Припев:
Перуштица бедная, гнездо гепоя,
слава! Вечная слава детям твоим,
на твоем пепле и на твоей могиле,
где храбро пал мятежный раб!

Кланяйся тебе, град, пепел пыльный,
боевых героических показаний страшно!
твоя голова не склонилась, и твой меч дал нам
и святилище твое позорно не предали ...

Храм был полон детей и невест,
с бунтовщиками веселыми и отцами несчастными,
которые собиралась борьба в этих стенах.
Все уже понимали ее судьбу.

Церковь была похожа на печь
тушеный, полный горячего воздуха
и пороховым дымом. Свирепый голод
он уже кричал своему знакомому.
Дети кричали от испуга, бледные
на глазах матери убитых и ледяных трупов.

Припев:
Перуштица бедная, гнездо гепоя,
слава! Вечная слава детям твоим,
на твоем пепле и на твоей могиле,
где мужественно пал мятежный раб!
Кланяйся тебе, град, пепел пыльный,
боевых героических показаний страшно!
и голова не склонилась, и меч дал нам,
и святилище твое позорно не предали ...

Снаружи враги были дикими и яростными
Храм сган башибозуци совершил налет -
они свистели, гремели, ревели
и они пали замертво в бессильной ярости.
Их вождь забродил теплой кровью,
молча наблюдали за этим диким урожаем,
и страх невольно овладел его духом
перед этими слабыми раями, сеющими смерть ...
... и сганта, которого попросили у жадной наживки,
и голодны по блуду, по плоти и крови
он стиснул зубы.

В тот момент Кочо - простой сапожник,
раненый, ослабленный и старый бунтарь,
он звал жену, юную красавицу,
на груди у ребенка с золотыми волосами
и сказал: "Видите Невасто, я срубил
и хуже ... Вы уже понимаете ...
Ты хочешь умереть? »« И бедная мать
бледный, безумный, не без хныканья,
положить ребенка дрожащими руками
и Кэт поцеловала его в белый лоб,
она сказала: «Пусть будет сзади!
Бей! »... И Кочо достал нож.
кровь в груди и; и красный носик
хлынул и побежал, а Кочо уставился
посмотрел на ребенка. Он плакал, бедняжка!
"Твоя мать одна не попадет на небеса!"
Он сказал и качнулся, как во сне
и поднял голову, пылая огнем.
Упала голова, труп затрясся
и кровь ребенка смешалась с кровью матери.
И Кочо снова сказал: силы больше нет,
но для одного удара у меня еще есть силы! "
И курительный нож лежал обеими руками
прямо там, где бьется его сердце.
И он стал цветным, уродливым, страшным
с открытыми глазами и заколотым.

Припев:
Перуштица бедная, гнездо гепоя,
слава! Вечная слава детям твоим,
на твоем пепле и на твоей могиле,
где храбро пал мятежный раб!

Кланяйся тебе, град, пепел пыльный,
боевых героических показаний страшно!
твоя голова не склонилась, и твой меч дал нам,
и святилище твое позорно не предали ...

Смотрите также:

Все тексты Епизод >>>